Нали имаше един такъв разказ на Вежинов - "В един есенен ден по шосето". Само дето сме пролет и го перефразирах. И не съм била на шосето. Само на Цариградско и то в градския транспорт.
Тъй като най-накрая спря да вали сняг в края на март и да е към 3 градуса в началото на април, реших да се застоя на открито.
Дестинация - Борисовата градина, по-точно - някое от кокетните кафенета с масички на открито. Нямам идея защо винаги казвам, че отивам "на кафе" (не при Гала), а винаги пия бира. Мистерия...
Та акостирам аз до езерцето Ариана, където поетично плуват лодки, слънцето блести във водата и прави зайчета, дърветата се зеленеят и прочее поетика. Славейков Junior щеше да опише подобна идилия подобаващо, той така цветисто описвал всичко. Дори и една трънка би нарисувал с думи подобаващо... Отплеснах се.
Не съм сама. Аз никога по принцип не съм сама, но този път говоря за физическия аспект на нещата. С мен е колежка. Няма да седна да цокам сама я! Минаваме покрай най-широко разпрострялите се кафенета и аз се зазяпвам неприлично много в масите на хората. А те пият някаква мътна течност, която е или жестоко запотена бира, или не знам. След като се чучваме в същото заведение решавам да видя каква е тая работа. Имах малки проблеми с разузнаването, защото сервитьорите не се сетиха за нас в близкия половин час. Когато в края на краищата ни навестиха се разбра, че това е жива бира. Чудно, викам си аз,  ще пробваме, въпреки че гледам с леко съмнение на мътната консистенция. Оказа се ужасно вкусна, поради това изгълтах две от същата.
След смазването на канализацията решихме да пробваме отдавна забравено удоволствие - захарния памук. Снабдяваме се с две пухкави кълбета и тръгваме из парка. Голяма грешка! Яденето на захарен памук е ужасно излагащо, защото ти се налага да се лигавиш (буквално), плезиш и облизваш пръсти. Все дейности, неприлични за две дами. В един момент се оказах с огромно парче/парцал от памука в устата ми и за зла беда се обърнах към двама младежи. Единият явно беше шашнат от вида ми, защото успя да измънка само "Oooh, that"s classy!". Не му схванах идеята...
След това се прибрах доволна и щастлива от пролетта и живота. Не е зле да е пролет!