Пролетта ме е цапнала по главата като с мокър парцал. И ми влияе много силно. И понеже не искам да пазя само за себе си опиянението ми, ще споделя кои мънички, ежедневни нещица ми пълнят душата напоследък:
- Бира. Ледена, запотена, светла или жива. Бирата ми е голямата слабост, което е нетипично за жена (или май не е толкова нетипично). Няма нищо по-хубаво от това да седна след дълъг ден с халба в ръка. А първата глътка винаги е най-хубава.
- Вода. Особено посред нощ, когато устата ти е пресъхнала. Който го е изпитвал - знае,
тогава водата не е безвкусна, а направо сладка.
- Таратор. No comment :D
- Борисовата градина привечер и вечер. Ароматът на зеленината е опияняващ, а гледката на щъкащите хора - лично за мен успокояваща.
- Градския транспорт около обед. Звучи абсурдно (гр)адският транспорт да те радва. Но на фона на утринната/вечерната блъсканица, около обед автобусите са блажено празни и спокойни.
- Книжките за самоусъвършенстване. Глуповатички, леко наивни и написани предимно за жени, но пък са ми перфектната "дъвка за мозъка" - чета и не взимам почти нито един ред насериозно. Редувам с руска класика.
- Хората с чувство за хумор и самоирония. Твърде сериозните индивиди не ми понасят напоследък, не знам защо.
- Белотът. Отново нетипично за жена, но така изпускам парата. С уговорка - без каруцарски речник на средностатистически ТИР-аджия.
- Всичко жълто, розово и зелено.