Постинг
02.06.2009 17:36 -
2.6.2009
След като три дена подред си мислех, че сме 1.6 и съответно честитих наляво и надясно, се опомних коя дата сме. Не че си нямам телефон, лаптоп и календар в кухнята.
За съжаление целокупният български народ също се беше опомнил, чак прекалихме пак в опомнянето. Отново се лееха празни приказки, клишета и реплики като на първолаци. Като на трети март.
За Ботев ще кажа само, че е един от любимите ми публицисти и не толкова любим поет. В историята няма да навлизам, за тази цел си има Канал 1 и Божидар Димитров (който е като латерна).
Ще спомена, че денят ми започна със забележителен махмурлук. От този вид, при който ти се иска или галон вода, или галон ледена бира. Мен ме блазнеше повече второто, но се въздържах поради ранния час. В 11 часа спирам да се въздържам, защото главоболието е чутовно (Ботев би го описал много добре). Изстудявам една халба и си сипвам. Описвала съм и друг път това, което първата глътка от ледена бира предизвиква у мен. Нирвана. Отварят ми се всичките чакри. Еда-какво-си.
В 12, докато радиото, което слушам, бичи Бритни, аз излизам на терасата и стоя права. Слушам воя на сирените, който от най-ранна детска възраст предизвиква у мен само асоциации за самолети във военно зелено, танкове, бомби и прочее. Не знам другаде да има подобен обичай, но мисля, че няма. Отново съм на страната на западняците.
Ровейки се после из новините, попадам на новината, че минути преди 12 Болен Сидеров е използвал цветисти думички по повод на конкуренцията. Това ме навежда на мисълта, че или не си е пил хапчетата, или е прибарал тези на доведения си син. Последният също има много изискан речник, чували сме го не веднъж. В Европейският парламент имат удоволствието да го слушат във вихъра му. Късметлии!
Сега очаквам вечерните новини. Там не ми се мисли...
За съжаление целокупният български народ също се беше опомнил, чак прекалихме пак в опомнянето. Отново се лееха празни приказки, клишета и реплики като на първолаци. Като на трети март.
За Ботев ще кажа само, че е един от любимите ми публицисти и не толкова любим поет. В историята няма да навлизам, за тази цел си има Канал 1 и Божидар Димитров (който е като латерна).
Ще спомена, че денят ми започна със забележителен махмурлук. От този вид, при който ти се иска или галон вода, или галон ледена бира. Мен ме блазнеше повече второто, но се въздържах поради ранния час. В 11 часа спирам да се въздържам, защото главоболието е чутовно (Ботев би го описал много добре). Изстудявам една халба и си сипвам. Описвала съм и друг път това, което първата глътка от ледена бира предизвиква у мен. Нирвана. Отварят ми се всичките чакри. Еда-какво-си.
В 12, докато радиото, което слушам, бичи Бритни, аз излизам на терасата и стоя права. Слушам воя на сирените, който от най-ранна детска възраст предизвиква у мен само асоциации за самолети във военно зелено, танкове, бомби и прочее. Не знам другаде да има подобен обичай, но мисля, че няма. Отново съм на страната на западняците.
Ровейки се после из новините, попадам на новината, че минути преди 12 Болен Сидеров е използвал цветисти думички по повод на конкуренцията. Това ме навежда на мисълта, че или не си е пил хапчетата, или е прибарал тези на доведения си син. Последният също има много изискан речник, чували сме го не веднъж. В Европейският парламент имат удоволствието да го слушат във вихъра му. Късметлии!
Сега очаквам вечерните новини. Там не ми се мисли...
Няма коментари