Време е за ново попълнение. Не за друго, ами мина още един изпит от сесията, която ми се стори по-дълга и от VIP Brother лайв, "Александър" (х"американска версия) и "Война и мир" в оригинал.
Както вече споменах, преди изпит се става рано. Много рано. За да се преговаря или направо - учи. Когато си особено неуверен в знанията си и си мислиш, че септември ще бъде май (месец), ти идва вдъхновението да се вдигнеш в 5 сутринта. Или сутринАта, както се казва в някои краища.
Та и аз така. В пет:нула:нула ме буди протяжна мелодийка. Ставам сънена и особено неадекватна, а навън грее... кръглата луна. Аз обаче съм особено досетлива и знам, че часът е сигурен. Излизам на тераската и, о, небеса! Навън е красота неземна. Рядко изпадам в лирически отклонения, но картинката си заслужаваше. Свеж, хладен въздух, луната, тихият град, пустите улици, тъмните прозорци, съседите, които спят, вместо да ме зяпат след баня...
След необходимата доза кафе се сяда да се чете. Буквите препускат пред очите ми, слушам дневния си хороскоп от Алена, не от кой да е, слушам Бареков, който ми навява усещане за deja vu с репликата "Разговорът ни обещава да е много интересен". Пия вода. Пия чай. Само керосин и вода от пералнята не пия.
Отивам в Университета с примирението, че с една оценка не се свършва светът. Взимам си безплатно вестниче. Така де, да имам судоку да се утешавам като ме скъсат.
Пред кабинета е наредена малка и неспретната дружинка от колеги. Всеки е чел нещо, различно от другия. Допълват се знания, въпреки че ако не си чел "Война и мир", никой няма да ти го попълни като знание.
Изпитът минава твърде успешно и излизам с усещането, че съм взела твърде съмнително розово хапченце и ей сега ще се събудя, гушната с крайно странен субект. Слава Богу, съм си будна, а колежки ме тупат мощно по рамото и ме поздравяват с постижението. Аз самата имам спешна нужда да вкарам две банки бира перорално. Топло е, развълнувано ми е и ми е весело.
След втората бира нещата се наместиха като пъзел от 560 парчета изобразяващ морни биволи на водопой.
След следващия изпигт може би ще трябва да напиша епична поема или нещо от сорта. Само да не ми се смеят много колегите...
А руската вълна, която ме е налегнала, може само да ме радва. Въпреки Путин...