Забелязала съм, че когато нямам какво да правя и чисто физически мързлувам с пълна сила, мозъкът ми почва да работи на пълни обороти. Това е загадка за мен и за природата. Повече за мен, предполагам.
Та, от 25 часа съм в родната ми Стара Загора и съм се отдала на нищоправене заради жегата, която ме привежда до почти течно агрегатно състояние. А както споменах, това води до мноооооого размисли.
На първо място са разсъжденията за това какви странни рожби на Майката Земя виждам напоследък. С повечето имам близки срещи, което ми дава много мат"рял за мислене и още повече за блог-ване, но се въздържам, че някой може да се познае. Сещам се за руската литература, изпит, който взех учудващо успешно, и за това как в нея са описани всякакви уникални случаи. Явно на гениалните също им се случва. Мен не ме напира отвътре да пиша разкази, повести и книги, така че си оставам с блога, в който  да изказвам учудването си що за хора има. Дала съм си  един ден домашен арест, един вид  почивка от скиците, на които ща-не ща се натъквам с пълна сила и 200 km/h.
Второ - случайни мисли, спомени и емоции. Random картинки и думички в главата ми. Нещо като "Какво е търсил човекът като е открил, че кравата дава мляко?" или пък "Защо ми е по-удобно да правя айряна с шейкъра?". Тези въпроси ме връхлитат и когато имам важни занимания, но тогава не им давам нужния брой мозъчни клетки, че да ги избистря качествено. Страх ме е да си представям какво мислене може да падне след три водки, сигурно ще открия нова математика или физика, а защо не и двете.  После ще взема да се прочуя досущ като лудите професори из държавата ни, които  честичко откриват я непромокаеми пакетчета чай, я нощни лампи на слънчеви батерии. Пък аз не искам да съм известна с подобни изпълнения.
Третият род са бъдещите творчески планове - море, пътувания и прочее. Тук ми става малко сложно, защото искам да съм на няколко места едновременно, а за моментът това няма как да стане. Не и тялом. Умствено - да, макар че леееееко ми бие на шизофрения. Спокойна съм, че Раднево ми е близичко и че там ще имам удобна бяла дрешка с дълги ръкавки. А ако не слушкам и папкам - бяла стаичка с тапицирани под и стени. За подобни дестинации обаче все още нямам категорични планове, само чукам на дърво/ главата ми. И очаквам оферти (за пътуване, не за лудницата)...

Ха-ха-ха, станахме две в очакване на оферти за пътуване, не за лудницата :))))) Въпреки, че в тази държава (а и в нета!) всеки гледа да направи останалите на луди!
Приятна вечер с добри приятели и много усмивки за доброто момиче:)))

Аз нямам нужда някой да ме прави на луд, по рождение съм си така :)))
Мерси, подобно! :)