Няма да си говорим за пране. Най-малкото защото не съм леля Мария Бону(к)са. Ще си говорим за Деня на археолога, Деня на влюбените, Трифон Зарезан, Китайската Нова година, Сирни Заговезни и още няколко празника. Цялата тази плеяда се събира в иначе толкова симпатичната неделя, 14 февруари. Тъй като не са един и два поводите, решавам, че ще се празнува дълго и качествено, извън София.
Местоположение - китно семейно хотелче в Стрелча. Открит басейн с гореща минерална вода, закрит ресторант с твърде разнообразно и много вкусно меню. Стаи, легла, дивани.
Ден първи, 14.02. Настроение - приповдигнато, до откровено лигаво. Имаме си спретнато, очарователно синьо басейнче, от което се вдига пара. Имаме си и хубава хотелска стая, вана, че и WiFi - да си проверяваме Фейсбука, че то иначе живее ли се. Струпваме багажериите, без разопаковане, разбира се, и решаваме, че дестинация номер едно е ресторантът. Ядене, пиене, ядене. Следва първо "топване" в басейна. Наоколо е сняг и студ, но ти си по бански, натопен до уши в топла минерална вода. Около нас се вдига пара - от водата, не че правим нещо, освен да се плацикаме като медузи. Рахатлъкът е забележителен, всичко се отпуска, имам чувството, че се желирам. Сауна за още повече релакс (както казва Камата - рилякс). Телесната ми температура клони към 40 градуса от цялата тази топлина. Мога да пържа яйца на лицето си, червена съм като ГМО домат. Къпане, бърсане и към ресторанта, където половин Стрелча е решила да празнува каквото там празнува. Ядене, пиене, ядене, ядене, ядене, пиене, пиене, пиене. Жива музика, о, ужас, няма ли Господ?! Някой да иска нощно къпане?! Искаме, естествено, и ,хайде, обратно в басейна! Парата е забележително много, а аз се чувствам като във филм по роман на Стивън Кинг. Не виждам и на метър напред, ама е кеф и не ми пука от временните неудобства в комуникацията. Навън е минус какво-те-интересува градуса, още сняг и още студ, но на мен ми е горещо. Програмата после е нападение на мини-бара, ядене (само фъстъци, благодаря Ви, че не сте сложили нещо по-сериозно за хапване) и пиене (благодаря Ви, че сте сложили нещо по-сериозно за пиене). Мисия празнуване на 14 февруари е успешно изпълнена и преизпълнена, казали сме си "Наздраве!" за всички знайни поводи, заспиваме с патриотично чувство за добре изпълнен дълг към себе си и отечеството.
Ден втори, 15.02. Настроение - весело. Закусваме сравнително умерено за радост на стомасите ни и се отправяме към басейна. След задължителното пране в синевата решаваме, че само на едно място не се седи. Дестинация - Хисаря. В китното градче тренираме вече познатата дисциплините "пиене-ядене за професионалисти" и "подпиране на маса с лакти". Разтъпкваме поетото, но решаваме, че ни е малко и се снабдяваме с шоколад от соц изглеждащ супермаркет. След 4 минути се оказва, че шоколадът е с изтекъл срок на годност, което можеше и без жокера на опаковката да отгатнем. Хващаме за ушите касовата бележка и беж към корекома. Настроени сме за върла и люта разпра, от която да ни поизветреят главите и да избием малко негативна енергия. Двете клявки обаче явно си знаеха стоката и незабавно ни върнаха колосалните лев и деветдесет, оставяйки ни да планираме какви велики дела можем да извършим с тях. В Стрелча извършваме вече обичайното киснене. Започвам да се върщам в предродилно състояние сред толкова много вода. Обмислям да заживея за постоянно в минералната шир, само дето много "гъбясвам" и не е естетично. Преживявам тези мисли и се отправям по познатата дестинация сауна-душ-масата. Ядене, пиене, ядене, пиене, откога не сме го правили... Някой за нощно къпане? Ами... можеее... ами... дааа... всъщност защо не? Хайде обратно в басейна, я, водичка, хайде юруш. Опипвам си врата, за да се уверя, че не ми никнат хриле. Нямам люспи по ръцете, слава на Бога. В стаята - някой за ваната-ама много ще ми дойде водата-карай, хайде за малко. Ципи и хриле липсват, но имам подозрения, че вече мога да дишам под вода. Пиене, пиене, спане.
Ден трети, 16.02. Настроение - "Днес си тръгваме, слава Богу, няма да ставам русалка". Басейнче - чувствам се като частица от компот. Кисна се, плацикам се, всичко около мен е течност. Ядене, пиене, отпътуване. Преслава по магистралата (слушаме, не че е излязла да припечелва)-Преслава на влизане в София-моля ви се, спрете тая чалга, че ще ни чуят гражданята какво слушаме и ще се изложим.