Постинг
10.09.2010 16:45 -
Ако ни чуе Клаус Майне...
След мега-гига-депресарския постинг за губенето на контрол, разсъдък и последни остатъци от здрав разум идва време за нещо по-оптимистично.
Вече имам няколко истории за напиване и/или последиците от него. Включително описах едно трамбоване по оста Попа-заведение-Попа, при което учудващо не ни прибраха усмихнати санитари в бели престилки. Или пък неусмихнати полицаи в сини униформи, нали нашата полиция ни пази.
Бойното поле този път е Стара Загора, дружката е същата онази луда глава, която си вдигаше полите насред площад Славейков. За разнообразие този път си имаме и шеф на кокошкарника - приятелят на въпросната скица. Той, освен че е натоварен с тежката задача да наглежда две хахави девойки, е принуден да слуша всякакви чисто "женски" истории (едвам се удържах да не напиша простотии). Така за има-няма два часа беше въведен във вълшебния свят на кола-маската, фото-епилацията, маникюра и поставянето на изкуствени мигли.
Първата спирка е заведение с приятна обстановка и още по-приятни масички навън. Топло е, което по някакви неведоми пътища ни предразположи за последвалите събития. В заведението, о небеса!, има промоция - голяма водка и сокче за X-пари. Подобни happy nights са създадени специално за нас - нещо като happy hour, но през цялата вечер. Първото коктейлче влиза сравнително трудно и бавно. Водката е парлива, сокчето е топло, а ледът се топи за минути. Като наблъскаш половин чаша лед пък сместа става една бистра водица, а ние не сме се събрали да пием вода. Събрали сме се да празнуваме взет от мен изпит (ама тоя път няма да пиша за изпити, че става банално). Всъщност, и да не го бях взела, пак щеше да се получи така. То поводи винаги се намират... При първите глътки от второто питие идеята за трето идва почти моментално. Времето вече е по-толерантно към леда в чашите ни. Единственото затруднение в цялата обстановка е, че трудно привличаме вниманието на сервитьорката. Последната упорито се заплесна по единствения ни кавалер и до края на престоя отказа да погледне встрани от него. Голямо гледане, голямо чудо беше.
С окончателното падане на нощта обикновено падат и задръжките. Ние не правим изключение и след допустимия минимум водка за този случай решаваме да покоряваме сцената. Буквално. И отиваме на караоке. Там бяхме а) едни от най-нетрезвените, да не кажа направо пияни и б) едни от най-най-най-фалшиво пеещите. Освен моралната подкрепа на още водка имаме и бонус - текила - специална промоция за допълнителен махмурлук. Окрилени от тези два стимуланта се решаваме - ще се изявяваме на подиумчето, ако ще и барът да рухне. Водещият на вечеринката е СуперЛюбо (без майтап) и услужливо ни насочва от къде да сдобием малка бяла картичка, на която да напишем с какво точно ще мъчим аудиторията. За да могат после лесно да ни съдят за нанесени морални щети, трябва да си напишем и имената. Спираме се първо на Ъпсурт, а дружката ми и аз откриваме неподозираните си способности на рапър(к)и. Толкова сме талантливи, че от пет реда успяваме да изкараме само по два-три, а на припева удряме Галка в земята с мрънкотене и задъхване в микрофона. В края на песента приливът на адреналин обаче е по-силен и от усмъртителната комбинация, която поглъщаме - водка, кОла, текила. Харесва ни да сме известни, пък ако и да е само за минутки, и решаваме да повторим издевателството над публиката, но в по-епична форма. Избираме си Scorpions с "Wind of Change". Изпяваме я така, че ако ни беше чул Клаус Майне, би се застрелял от упор, а Мавзолеят би гръмнал сам-самичък без човешка намеса. DJ-ят ни забранява да правим повече така, оправдавайки се, че приключват.
Завършваме вечерта на едно диванче от кафенетата в центъра. Говорим си, а съученичката ми от време на време тихичко връща част от погълнатия алкохол. Хубаво е, че нямаше много свидетели на идиличното ни състояние в 6:00 сутринта - три изтормозени и уморени душици, седнали на диван, вързан за други дивани и бистрещи светлото си бъдеще. Едната от трите току се привежда, клечи за малко, изправя се и продължава с разговорите. Когато съвсем съмна се решихме да се прибираме, защото майките ни са ни казвали - само по светло.
Денят, както се досещате, мина предимно в сън и главоболие.
Вече имам няколко истории за напиване и/или последиците от него. Включително описах едно трамбоване по оста Попа-заведение-Попа, при което учудващо не ни прибраха усмихнати санитари в бели престилки. Или пък неусмихнати полицаи в сини униформи, нали нашата полиция ни пази.
Бойното поле този път е Стара Загора, дружката е същата онази луда глава, която си вдигаше полите насред площад Славейков. За разнообразие този път си имаме и шеф на кокошкарника - приятелят на въпросната скица. Той, освен че е натоварен с тежката задача да наглежда две хахави девойки, е принуден да слуша всякакви чисто "женски" истории (едвам се удържах да не напиша простотии). Така за има-няма два часа беше въведен във вълшебния свят на кола-маската, фото-епилацията, маникюра и поставянето на изкуствени мигли.
Първата спирка е заведение с приятна обстановка и още по-приятни масички навън. Топло е, което по някакви неведоми пътища ни предразположи за последвалите събития. В заведението, о небеса!, има промоция - голяма водка и сокче за X-пари. Подобни happy nights са създадени специално за нас - нещо като happy hour, но през цялата вечер. Първото коктейлче влиза сравнително трудно и бавно. Водката е парлива, сокчето е топло, а ледът се топи за минути. Като наблъскаш половин чаша лед пък сместа става една бистра водица, а ние не сме се събрали да пием вода. Събрали сме се да празнуваме взет от мен изпит (ама тоя път няма да пиша за изпити, че става банално). Всъщност, и да не го бях взела, пак щеше да се получи така. То поводи винаги се намират... При първите глътки от второто питие идеята за трето идва почти моментално. Времето вече е по-толерантно към леда в чашите ни. Единственото затруднение в цялата обстановка е, че трудно привличаме вниманието на сервитьорката. Последната упорито се заплесна по единствения ни кавалер и до края на престоя отказа да погледне встрани от него. Голямо гледане, голямо чудо беше.
С окончателното падане на нощта обикновено падат и задръжките. Ние не правим изключение и след допустимия минимум водка за този случай решаваме да покоряваме сцената. Буквално. И отиваме на караоке. Там бяхме а) едни от най-нетрезвените, да не кажа направо пияни и б) едни от най-най-най-фалшиво пеещите. Освен моралната подкрепа на още водка имаме и бонус - текила - специална промоция за допълнителен махмурлук. Окрилени от тези два стимуланта се решаваме - ще се изявяваме на подиумчето, ако ще и барът да рухне. Водещият на вечеринката е СуперЛюбо (без майтап) и услужливо ни насочва от къде да сдобием малка бяла картичка, на която да напишем с какво точно ще мъчим аудиторията. За да могат после лесно да ни съдят за нанесени морални щети, трябва да си напишем и имената. Спираме се първо на Ъпсурт, а дружката ми и аз откриваме неподозираните си способности на рапър(к)и. Толкова сме талантливи, че от пет реда успяваме да изкараме само по два-три, а на припева удряме Галка в земята с мрънкотене и задъхване в микрофона. В края на песента приливът на адреналин обаче е по-силен и от усмъртителната комбинация, която поглъщаме - водка, кОла, текила. Харесва ни да сме известни, пък ако и да е само за минутки, и решаваме да повторим издевателството над публиката, но в по-епична форма. Избираме си Scorpions с "Wind of Change". Изпяваме я така, че ако ни беше чул Клаус Майне, би се застрелял от упор, а Мавзолеят би гръмнал сам-самичък без човешка намеса. DJ-ят ни забранява да правим повече така, оправдавайки се, че приключват.
Завършваме вечерта на едно диванче от кафенетата в центъра. Говорим си, а съученичката ми от време на време тихичко връща част от погълнатия алкохол. Хубаво е, че нямаше много свидетели на идиличното ни състояние в 6:00 сутринта - три изтормозени и уморени душици, седнали на диван, вързан за други дивани и бистрещи светлото си бъдеще. Едната от трите току се привежда, клечи за малко, изправя се и продължава с разговорите. Когато съвсем съмна се решихме да се прибираме, защото майките ни са ни казвали - само по светло.
Денят, както се досещате, мина предимно в сън и главоболие.
1.
анонимен -
Кой ти каза, че можеш да пишеш - това ...
13.09.2010 11:39
13.09.2010 11:39
Кой ти каза, че можеш да пишеш - това не мога да разбера ....
цитирайАз сама си казах :D
Давай го по-лежерно :)
цитирайДавай го по-лежерно :)
3.
анонимен -
По-лежерно беше в началото, но т...
15.09.2010 18:59
15.09.2010 18:59
По-лежерно беше в началото,но твоите простотии и самочувствие нямат край ....
цитирай
4.
анонимен -
Далече
22.09.2010 02:20
22.09.2010 02:20
Написаният текст е добре като за дневниче на средностатистически студент, но като за сериозно "писане"...думи като "кокошкарник" "клечи" "хахави" ми идват твърде махленски.
цитирайНо 4, нямам претенции за каквато и да било сериозност :)
цитирай
6.
анонимен -
Имаш, имаш:)
22.09.2010 16:35
22.09.2010 16:35
Повярвай ми, имаш претенции, усещам:)
цитирайКойто търси под вола - теле или поводи за заяждане - винаги си ги намира.
Сега аз пък ще си намеря един. Малко е глупаво да се пишеш "анонимен", а веднага да захващаш с критиките. Някак си удобно лесно стана с тоя интернет...
цитирайСега аз пък ще си намеря един. Малко е глупаво да се пишеш "анонимен", а веднага да захващаш с критиките. Някак си удобно лесно стана с тоя интернет...
8.
анонимен -
backlink service
15.08.2011 22:59
15.08.2011 22:59
When will you post again ? Been looking forward to this !
цитирай