Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.10.2010 19:02 - Ударник на деня!
Автор: manuelche Категория: Забавление   
Прочетен: 2105 Коментари: 2 Гласове:
1



Не, не съм свършила нищо кой знае колко, макар че имам чувството, че съм мъкнала канари.
Всъщност не помня времето на ударниците, червените връзки, сините връзки, чавдарчетата, комсомолчетата и прочее. Просто няма как. Предвестник съм на демокрацията.
Денят започна гаден като понеделник след тежък запой, последван от Голиатски махмурлук. Само дето не е понеделник и вчера не съм прекалявала с алкохола.
Мистериозно цъфнах (и вързах) в осем часа сутринта (или както обичат да казват по някои краища - сутринАта). Ставането рано ооообаче ми се отдава все по-трудно и става все по-неприятно, да не кажа някоя по-грозна думичка. Времето допринася прекрасно за ситуацията - тъмно е, вали из ведро, а загадъчната и нежна Витоша не се вижда от мъгла. Ранният час на ставане има само едно и то много съмнително предимство - успявам да хвана любимия ми Беър Грилс по Discovery. Много ме кефи този човек и това си е. За съжаление хубавите мъже не са достатъчни, за да компенсират фалстарта на датата 27.10.2010 година.
Втората стъпка е кафе. Това е един от онези особено странни моменти, които имам много рядко и в които се чудя кафе ли да пия, или за по-лесно, но и по-упадъчно да ударя една водка по руски. Кафето и здравият разум печелят. С лекота, ако трябва да бъда честна и да се изфукам колко съм съобразителна, хихи. Ударната доза кофеин действа много добре. Може би е защото е примесена с бистра софийска вода, която дори и да е вряла, съдържа неповторима смесица от минерали и загадъчни вещества, познати само на група руски учени. Тая сутрин явно ме влече към братушките, странно. Следващата спирка е банята. Душът е дори по-добре от кафето и водката, взети заедно. Слава Богу, топла вода (че и парно) има! Къпана, изпрана и омекотена, излизам със значително повдигнат тонус и настроение от вкъщи.
Навън се сблъсквам с ново предизвикателство - дъждът не само не е спрял, а се е увеличил. За мой късмет съм снабдена с гумени (!) ботуши, чорапогащник (много яка дума, заклевам се!), якенце и шалченце. За мое нещастие нямам чадър. За десетте минути до спирката съм мокра до кости, косата ми е все едно съм излязла от автомивка. Голямата трагедия идва от това, че спиралата ми се е разтекла и имам стабилни подозрения, че приличам на панда с лилава папка в ръка/лапичка. В тролея всички ме гледат странно и прекрасно знам защо. Иде ми да се покрия с шала като с бурка, но предполагам така ще ме зяпат още по-настойчиво и още по-особено, предвид прословутата ни "толерантност".
Дестинацията е 20-то основно училище, където съм на ежеседмичен купон, за по-кратко - стаж. Аз и компания колеги го играем по задължение на "Ние сме от програмата на цирка", а децата искрено се забавляват. Обичайната картинка - леко притеснена девойка, по-рядко момък, пристъпва от крак на крак, притеснява се и гледа тип  "Къде попаднах и къде сбърках?!". Пери намахано листи, папки, таблици, маркери и други ученически пособия, говори задъхано и силно превъзбудено. Децата слушат, вдигат ръце и вършат всички характерни за ученици в час неща. Само сподавените им усмивки издават малко по-различно отношение. Тази картинка е достатъчна да ти развали кефа. Или да го оправи, зависи. Днешният ден не се различава особено и нещата протичат гладко и цивилизовано, доколкото това е възможно.
На прибиране не вали толкова, но пък има друга метео-промоция - значително по-студено е. В главата ми изниква образът на ухиления Емо Чолаков. Това НЕ ме топли. Зъзна на спирката, а таблото с минутите до пристигане показва обезсърчителната цифра 15. Вселената, която напоследък иначе е благосклонна и преблагосклонна, си е дала почивка от щедростта си. Когато тролеят идва, вече не си чувствам ни ръцете, ни краката, ни ушите. В уюта на Столичен градски транспорт усещам заченки на кръвообращение и си мисля за Беър Грилс с неговите скачания чисто гол в ледени води. Сигурно е още по-неприятно от това да седиш полувкаменен в комфорта на Икаруса и да се дзвериш колко много отенъци на сивото има в София.
За поанта на деня си купих пантофи. Розови, естествено. Кифленски. Само пискюлчета си нямат, та скоро съм се заклела да се отдам на труд и творчество и да сколасам нещо от тюл, сатен и органза. За капак миришат на кокос. Миришат много. Защо - не знам...


Тагове:   ударник,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Не си от София, нали? Не че има няк...
29.10.2010 18:55
Не си от София, нали? Не че има някакво значение, но само от няколко реда придобих това чувство и ще се изненадам, ако съм сгрешила. :))
Смешно.
цитирай
2. manuelche - :)
29.10.2010 20:45
Не си сгрешила. Защо :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: manuelche
Категория: Забавление
Прочетен: 248489
Постинги: 53
Коментари: 103
Гласове: 249
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031