Постинг
27.10.2010 19:02 -
Ударник на деня!
Не, не съм свършила нищо кой знае колко, макар че имам чувството, че съм мъкнала канари.
Всъщност не помня времето на ударниците, червените връзки, сините връзки, чавдарчетата, комсомолчетата и прочее. Просто няма как. Предвестник съм на демокрацията.
Денят започна гаден като понеделник след тежък запой, последван от Голиатски махмурлук. Само дето не е понеделник и вчера не съм прекалявала с алкохола.
Мистериозно цъфнах (и вързах) в осем часа сутринта (или както обичат да казват по някои краища - сутринАта). Ставането рано ооообаче ми се отдава все по-трудно и става все по-неприятно, да не кажа някоя по-грозна думичка. Времето допринася прекрасно за ситуацията - тъмно е, вали из ведро, а загадъчната и нежна Витоша не се вижда от мъгла. Ранният час на ставане има само едно и то много съмнително предимство - успявам да хвана любимия ми Беър Грилс по Discovery. Много ме кефи този човек и това си е. За съжаление хубавите мъже не са достатъчни, за да компенсират фалстарта на датата 27.10.2010 година.
Втората стъпка е кафе. Това е един от онези особено странни моменти, които имам много рядко и в които се чудя кафе ли да пия, или за по-лесно, но и по-упадъчно да ударя една водка по руски. Кафето и здравият разум печелят. С лекота, ако трябва да бъда честна и да се изфукам колко съм съобразителна, хихи. Ударната доза кофеин действа много добре. Може би е защото е примесена с бистра софийска вода, която дори и да е вряла, съдържа неповторима смесица от минерали и загадъчни вещества, познати само на група руски учени. Тая сутрин явно ме влече към братушките, странно. Следващата спирка е банята. Душът е дори по-добре от кафето и водката, взети заедно. Слава Богу, топла вода (че и парно) има! Къпана, изпрана и омекотена, излизам със значително повдигнат тонус и настроение от вкъщи.
Навън се сблъсквам с ново предизвикателство - дъждът не само не е спрял, а се е увеличил. За мой късмет съм снабдена с гумени (!) ботуши, чорапогащник (много яка дума, заклевам се!), якенце и шалченце. За мое нещастие нямам чадър. За десетте минути до спирката съм мокра до кости, косата ми е все едно съм излязла от автомивка. Голямата трагедия идва от това, че спиралата ми се е разтекла и имам стабилни подозрения, че приличам на панда с лилава папка в ръка/лапичка. В тролея всички ме гледат странно и прекрасно знам защо. Иде ми да се покрия с шала като с бурка, но предполагам така ще ме зяпат още по-настойчиво и още по-особено, предвид прословутата ни "толерантност".
Дестинацията е 20-то основно училище, където съм на ежеседмичен купон, за по-кратко - стаж. Аз и компания колеги го играем по задължение на "Ние сме от програмата на цирка", а децата искрено се забавляват. Обичайната картинка - леко притеснена девойка, по-рядко момък, пристъпва от крак на крак, притеснява се и гледа тип "Къде попаднах и къде сбърках?!". Пери намахано листи, папки, таблици, маркери и други ученически пособия, говори задъхано и силно превъзбудено. Децата слушат, вдигат ръце и вършат всички характерни за ученици в час неща. Само сподавените им усмивки издават малко по-различно отношение. Тази картинка е достатъчна да ти развали кефа. Или да го оправи, зависи. Днешният ден не се различава особено и нещата протичат гладко и цивилизовано, доколкото това е възможно.
На прибиране не вали толкова, но пък има друга метео-промоция - значително по-студено е. В главата ми изниква образът на ухиления Емо Чолаков. Това НЕ ме топли. Зъзна на спирката, а таблото с минутите до пристигане показва обезсърчителната цифра 15. Вселената, която напоследък иначе е благосклонна и преблагосклонна, си е дала почивка от щедростта си. Когато тролеят идва, вече не си чувствам ни ръцете, ни краката, ни ушите. В уюта на Столичен градски транспорт усещам заченки на кръвообращение и си мисля за Беър Грилс с неговите скачания чисто гол в ледени води. Сигурно е още по-неприятно от това да седиш полувкаменен в комфорта на Икаруса и да се дзвериш колко много отенъци на сивото има в София.
За поанта на деня си купих пантофи. Розови, естествено. Кифленски. Само пискюлчета си нямат, та скоро съм се заклела да се отдам на труд и творчество и да сколасам нещо от тюл, сатен и органза. За капак миришат на кокос. Миришат много. Защо - не знам...
Всъщност не помня времето на ударниците, червените връзки, сините връзки, чавдарчетата, комсомолчетата и прочее. Просто няма как. Предвестник съм на демокрацията.
Денят започна гаден като понеделник след тежък запой, последван от Голиатски махмурлук. Само дето не е понеделник и вчера не съм прекалявала с алкохола.
Мистериозно цъфнах (и вързах) в осем часа сутринта (или както обичат да казват по някои краища - сутринАта). Ставането рано ооообаче ми се отдава все по-трудно и става все по-неприятно, да не кажа някоя по-грозна думичка. Времето допринася прекрасно за ситуацията - тъмно е, вали из ведро, а загадъчната и нежна Витоша не се вижда от мъгла. Ранният час на ставане има само едно и то много съмнително предимство - успявам да хвана любимия ми Беър Грилс по Discovery. Много ме кефи този човек и това си е. За съжаление хубавите мъже не са достатъчни, за да компенсират фалстарта на датата 27.10.2010 година.
Втората стъпка е кафе. Това е един от онези особено странни моменти, които имам много рядко и в които се чудя кафе ли да пия, или за по-лесно, но и по-упадъчно да ударя една водка по руски. Кафето и здравият разум печелят. С лекота, ако трябва да бъда честна и да се изфукам колко съм съобразителна, хихи. Ударната доза кофеин действа много добре. Може би е защото е примесена с бистра софийска вода, която дори и да е вряла, съдържа неповторима смесица от минерали и загадъчни вещества, познати само на група руски учени. Тая сутрин явно ме влече към братушките, странно. Следващата спирка е банята. Душът е дори по-добре от кафето и водката, взети заедно. Слава Богу, топла вода (че и парно) има! Къпана, изпрана и омекотена, излизам със значително повдигнат тонус и настроение от вкъщи.
Навън се сблъсквам с ново предизвикателство - дъждът не само не е спрял, а се е увеличил. За мой късмет съм снабдена с гумени (!) ботуши, чорапогащник (много яка дума, заклевам се!), якенце и шалченце. За мое нещастие нямам чадър. За десетте минути до спирката съм мокра до кости, косата ми е все едно съм излязла от автомивка. Голямата трагедия идва от това, че спиралата ми се е разтекла и имам стабилни подозрения, че приличам на панда с лилава папка в ръка/лапичка. В тролея всички ме гледат странно и прекрасно знам защо. Иде ми да се покрия с шала като с бурка, но предполагам така ще ме зяпат още по-настойчиво и още по-особено, предвид прословутата ни "толерантност".
Дестинацията е 20-то основно училище, където съм на ежеседмичен купон, за по-кратко - стаж. Аз и компания колеги го играем по задължение на "Ние сме от програмата на цирка", а децата искрено се забавляват. Обичайната картинка - леко притеснена девойка, по-рядко момък, пристъпва от крак на крак, притеснява се и гледа тип "Къде попаднах и къде сбърках?!". Пери намахано листи, папки, таблици, маркери и други ученически пособия, говори задъхано и силно превъзбудено. Децата слушат, вдигат ръце и вършат всички характерни за ученици в час неща. Само сподавените им усмивки издават малко по-различно отношение. Тази картинка е достатъчна да ти развали кефа. Или да го оправи, зависи. Днешният ден не се различава особено и нещата протичат гладко и цивилизовано, доколкото това е възможно.
На прибиране не вали толкова, но пък има друга метео-промоция - значително по-студено е. В главата ми изниква образът на ухиления Емо Чолаков. Това НЕ ме топли. Зъзна на спирката, а таблото с минутите до пристигане показва обезсърчителната цифра 15. Вселената, която напоследък иначе е благосклонна и преблагосклонна, си е дала почивка от щедростта си. Когато тролеят идва, вече не си чувствам ни ръцете, ни краката, ни ушите. В уюта на Столичен градски транспорт усещам заченки на кръвообращение и си мисля за Беър Грилс с неговите скачания чисто гол в ледени води. Сигурно е още по-неприятно от това да седиш полувкаменен в комфорта на Икаруса и да се дзвериш колко много отенъци на сивото има в София.
За поанта на деня си купих пантофи. Розови, естествено. Кифленски. Само пискюлчета си нямат, та скоро съм се заклела да се отдам на труд и творчество и да сколасам нещо от тюл, сатен и органза. За капак миришат на кокос. Миришат много. Защо - не знам...