Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2010 16:06 - Стажът
Автор: manuelche Категория: Забавление   
Прочетен: 1759 Коментари: 4 Гласове:
0



   Предполагам, че за легендарното ми стажуване по столичните школа ще пиша още. Какво да се прави, мат"рялът за словоизлияния е в изобилие.
   Денят е четвъртък, а аз отново трябва да влизам в ролята на гвоздея в забавно-развлекателната програма. Или поне така се чувствам, виждайки ироничните погледи на учениците. Сега съм в гимназия, което прави ситуацията още по-трагикомична.
   Ранното ставане едно време не ми беше проблем. Сега ми е почти непосилно, сигурен знак, че остарявам и че колосалните ми 22 (двадесет-и-две) години ми тежат. За потвърждение, че остарявам, в огледалото съзирам бял косъм. Докато си мия зъбите си припомням де-що има реклама на боя за коса, видяна последно време. Избирам си нов цвят на гривата, който ще реализирам в близко време, и продължавам със сутрешните разкрасителни процедури. След разните там баналитети като душове-мушове (най-вече мушове) се пъхам в пола, блуза и ботуши. Не едновременно де. Пропуснах да отбележа, че когато станах, беше слънчево, а след престоя ми в банята навън се стели Толкинова мъгла. Като капак нямам време за кафе, което прави началото на деня още по-трудно поносимо. Както съм казвала и преди, кафето за мен е вълшебна напитка, от която, приготвена по специална технология, ме хваща почти като от алкохол. После приличам на сурикат с шизофрения. Нервозна, с една дума, но пък за околните е зверски забавно. Сутрешната доза Беър Грилс маааалко подобрява ситуацията. Ако този човек има път към България, мисля да му предложа да съм му вярна любовница (защото е женен) до гроб и тем подобни романтични наивитети. А пък и мога да му предложа екзотични места за оцеляване - Факултето например.
   Навън се ориентирам по памет, защото ситуацията е свободно избрани моменти от "Хари Потър", "Властелинът...", "Здрач" и прочее фантастики, чието действие и/или кулминация обикновено се развиват в приказни гори, обвити в още по-приказни мъгли. Напомням си, че Емо Чолаков обеща хубав ден. Ироничното гласче в главата ми надделява над другите гласове и ми напомня, че точно този синоптик точно винаги обещава хубав ден. Иди, че им вярвай после. Неистово натискане на клаксон ме изкарва от метеорологичните разсъждения. Не съм на уличното платно, не пресичам неправилно, ходя си където ми е мястото. Аз съм пешеходецът-мечта направо, много съм горда. Какво не е наред? Две секунди по-късно осъзнавам, че полата ми е набрана около кръста, а палавият шофьор поздравява звучно гледката и не оставя грам съмнение накъде точно зяпа. Усещам как се изчервявам, поправям тоалета със завидна скорост и продължавам. В задушевната обстановка на тролея (там винаги е задушевно, особено в Но 5 и 8) вече съм забравила произшествието. Ватманката е оправна леля, която кара така, все едно вози картофи и моркови. Завоите и спирките се взимат рязко и на юруш. Така трябва да е, това е СГТ все пак, последното нещо, за което си там, е да се глезотиш.
   В гимназията отново усещам oстра липса на кафе в организЪма, а и по школата кафе и Кола вече не се продават. За сметка на това има сандвичи с много майонези/кетчупи/салатки и малко полезни съставки. Според директорите, второто явно е безобидно и здравословно. Нямам време за възмущение - започва първият учебен час, а моят ред да развличам аудиторията е в следващото занятие. Сядам на учителското бюро със самочувствието на човек на първия ред, ВИП-местата. Учениците ме гледат със зле прикрито любопитство. Причернява ми! Ако полата ми отново не е на мястото си, викам си, ще бягам, пък ако ще и да не завърша. Слава Богу, там си е и урокът минава без големи сътресения и идва мой ред.
   Изтипосвам се пред бялата дъска и ме обзема творческо безсилие. Какво правя тук? Какво искат тези хора от мен? А, щях да преподавам! Ами... добре... щом се налага. Класът е по столовете си и трябва да я подхващам отнякъде. Отварям си устата, за да се представя и се изчервявам страхотно за втори път в рамките на един час. Това е нов рекорд за мен. Може би ще го отпразнувам по-късно. Задавам въпроси на учениците, говорим си, а пред мен продължава да е като в мъгла. Тийновете са крайно НЕактивни, едвам мрънкат и не правят положението по-лесно. Вече ми е направо лошо. Общувам си предимно с двама нахакани младежи, които в мое лице явно видяха приятен събеседник. Сигурно са заключили, че сме на един акъл, което не е далеч от истината. Благодарение на ентусиастите четирсетте минути минават криво-ляво, а после се тръшвам облекчено на най-близкия стол. Кръвното ми е като на олимпиец, хубаво, че не пих кафе май. Столът е един от най-удобните, поне така ми се струва, докато съм в поза р"морска звезда" - с разперени крайници, един вид. Само Мич Бюканън с червен буй в ръка (асоциациите са си ваша работа) ми липсва. Пейзажът щеше да е несравним.
   В подобни моменти на прозрение искам официално да поздравя някого. Госпожо Бонева, ако по някаква убер-голяма случайност четете това, искам да Ви благодаря за прекрасните часове по литература с Вас! Благодаря!
   А сега ми е времето за заслужен релакс и медитация по Балкански. Сайонара, че ще метеме...



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - www.streetstylebystela.blogspot.com
23.11.2010 22:10
Why don´t you write also in english?
<a href="http://streetstylebystela.blogspot.com/">Street Style by Stela</a>
цитирай
2. manuelche - :)
26.11.2010 08:58
I'm not quite sure I will do well :)
But I will try one day...
цитирай
3. анонимен - Метем..
08.12.2010 15:44
..
цитирай
4. manuelche - :)
08.12.2010 15:51
Шопският "правопис" е умишлен :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: manuelche
Категория: Забавление
Прочетен: 168527
Постинги: 53
Коментари: 103
Гласове: 249
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728