Доброто ми настроение се завърна, днес получих особено дълъг и напоителен факс от Кораба-майка и съм в забележителна фаза. И не мога да не споделя няколко кратки нещица. Къщата в момента е изпълнена с неустоима миризма на... да си го кажем направо - манджа. В този ред на мисли...
   ...Забелязали ли сте новата реклама на белен боб? Има голяма червена точка с числото 18 в нея. И едно нещо, което се съблича, гърчи и разкопчава убер-голям цип. А след няколко секунди осъзнаваш, че това е бобче. Туш! В края на този увлекателен съспенс разбираш, че става въпрос за фасула, таз" национална гордост и трамплин към успеха за Джак от приказката. Преди това само трепериш да видиш перверзните рекламни мозъци какво този път са надробили и то без нито една Златка.
   Въобще, хората от рекламите са много нещастни. Последно време има нова мода - героите си нямат собствени дрешки и просят от приятели. Я рокличка, я блузката на най-добрата приятелка. Бива ли да нямаш едно облекло за излизане?!
   А днес като видях каква бяла, бяла, че чак синкава красота е, първо изпаднах в почти детски захлас от гледката. След наивитета ме обзе паника. Понеделник е и не е изключено да имам работа навън. А работа навън в София в това време е равно на природно бедствие. То при нас е така - лятото ни изненадва с жеги и предупрежденията ако можем, да не дишаме. Есента и пролетта пък шашкат с дъждове, порои, свлачища. Зимата е синоним на най-голямото нещастие. Тази година обаче Мадам Директоршата, пардон, Кметицата, се беше подготвила и строила снегорините за колосалните два санта сняг по улиците. После заваля отново, та се надявам шофьорите да не са се прибрали за повторението на Слави на обяд.
   Предвид усложнената обстановка решавам да си остана на топло. Цял ден. Опознах българската телевизия, за да се откажа от нея. Минах на TLC и Дискавъри. Дясната ми ръка се срастна с чашата с бульон, която се пълнеше периодично. Е, не сама и по вълшебен начин. Да са живи и здрави Маги (и техните малки тайни). Преоткрих колко е хубаво да пиеш чай с мед. И нещо повече - в чая нямаше и една капка ром или коняк. Това сигурно ще се промени, когато утре нападна хипермаркета за още опаковки Twinings. Но абордажът на лов за топли и нетолкова напитки ще се осъществи само със съдействието на времето над София. Ако даде светата метео ситуация, ще си извадя най-зимните ботуши, ските, найлонът за пързаляне, бивша торбичка и шейната и път се ширна радостен и прав! Мога и да впрегна еленчетата на Дядо Коледа, но знам името само на Рудолф и няма да е възпитано да ги бъркам животинките.
   Разтривайки пръстите ми в момента си припомням, че се сдобих с ръкавици. Точно на време, ще си кажете. Да, ама не! Ръкавиците са дълги до лактите, от страхотна бяла вълна (крайно непрактично за мен), с кожени помпони. И без пръсти. Гъзарията топли и охлажда. Може пък да ги закова в рамка и да им се наслаждавам от разстояние. Това вече ще е откачено...
   С настъпващите празници, пък, хората стават все по-странни. Много турски сериали ли гледат, какво, не знам...
   Поздравявам ви с тазвечершната гледка, особено ако сте на по-високите етажи и не ви е страх от това. За ентусиастите препоръчвам да се качат на покрива, да поразринат малко място из пъртините и да подишат. Но това е само за най-екзалтираните.
  На самите празници имаме два варианта - да ги прекараме като подаръци, тоест въргаляйки се под елхата (след познатата на всички злоупотреба с храни и напитки). Или в стремежа да сме звезди, да седнем връз Коледното дръвче...