Постинг
19.03.2011 16:11 -
Време за мъже II!
Продължавам с меко казано странните представители на мъжкото съсловие. Днес ми е особено афектирано, а какво по-добро място да си излееш яда от блога ти. Да, много ми е ядосано, продължаваме нататък...
Ще ви опиша, драги, един мнооого често срещан тип ергени - "Господин Претенциозен". Тук не иде реч за тези с безкрайните изисквания откъм външен вид. Те са "детска игра", а и обикновено тези левенти завършват с жена, тотално противоположна на вкусовете им. Не знам как го правят...
Господин Претенциозен има безкрайно много претенции към теб, както се подразбира от кодовото му название. Най-вече отказва да приеме, че си нормален човек и си правиш своите си грешки. С него трябва да запомниш едно - задължително да се напасваш към неговите вкусове, предпочитания и разбирания. Струва ви се ненормално? Чудно? Неприемливо? Естествено, че е!
Да речем, че си направила гаф. Е, не си влязла в "Господари на ефира" и засега перспективата да се събудиш (богата и) известна ти бяга. Отлагаш славата за необозрим период от време и се концентрираш на момента - издънила си се. Осъзнаваш го прекрасно - може и да не те дават по тАлАвизора с весели жълти субтитри, но все още имаш някакъв акъл в главата., неиздухан от стаж/ работа/ семейни проблеми. Правиш това, което прави всеки с мозъка си - извиняваш се. За още по-пълноценно предлагаш да се реваншираш с едно (две, пет, десет) питие и две минерални води за "затапване". Посреща те ледено мълчание. Глобалното затопляне се отлага с едно двадесет години, Атлантикът замръзва и имаш чувството, че у вас ще затанцуват пингвини или бели мечки. Връщаш се на изходна позиция, а именно собственото чувство за вина. Повтаряш примирителната покана и отново зачакваш, както се чака да ти се обади диспечерката на такситата. И, о, чудо!, господинът отговаря. Радостта е краткотрайна. Глобалното затопляне се отлага с нови десет години и пингвините се завръщат. Отговорът те кара да настръхнеш от студ и ужас - той счита, че извинение плюс покана НЕ е достатъчно. След кратко оправдаване в свободен текстови стил получаваш още по-красноречив риспонс, повтарящ предишния - извинението ти НЕ е достатъчно (и очевидно НЕ се приема). Какво точно се очаква от теб да направиш не става ясно. Подобни кратки съобщения навяват асоциации за покрити с рани от бичуване гърбове, горещи сълзи и молитви, а дори може би робуване до края на дните ти. Тъй като не си склонна на нищо от изброените, почваш да умуваш - какво още трябва да извършиш? Добре дошла, ти току-що се натъкна на "Господин Претенция"! Той също не знае какво иска от теб, но за сметка на това е дяволски убеден, че е в правото си да настоява. В него има две непоклатими тези - ти си му длъжна, а той винаги е прав. Ти си едно несъвършено човешко същество, а той е твърд и непоклатим като гранитните плочки в хола ми.
Подобни истории рядко имат хепи енд. Той едва ли ще преглътне егото и придирчивостта си (да не говорим, че няма по-страшно от това да не знаеш какво искаш), а ти не си склонна да се унижаваш с безконечни молби. Ако пък паднеш до там да се разкайваш дълбоко със сълзи на очи - не очаквай щастлива развръзка, не и тук. Пак няма да му хареса - факт!
Отворена съм за предложения за следващи постинги. Извинявам се на припозналите се в разказа мъже - слънца мои, не е зле да се погледнете отстрани!
Ще ви опиша, драги, един мнооого често срещан тип ергени - "Господин Претенциозен". Тук не иде реч за тези с безкрайните изисквания откъм външен вид. Те са "детска игра", а и обикновено тези левенти завършват с жена, тотално противоположна на вкусовете им. Не знам как го правят...
Господин Претенциозен има безкрайно много претенции към теб, както се подразбира от кодовото му название. Най-вече отказва да приеме, че си нормален човек и си правиш своите си грешки. С него трябва да запомниш едно - задължително да се напасваш към неговите вкусове, предпочитания и разбирания. Струва ви се ненормално? Чудно? Неприемливо? Естествено, че е!
Да речем, че си направила гаф. Е, не си влязла в "Господари на ефира" и засега перспективата да се събудиш (богата и) известна ти бяга. Отлагаш славата за необозрим период от време и се концентрираш на момента - издънила си се. Осъзнаваш го прекрасно - може и да не те дават по тАлАвизора с весели жълти субтитри, но все още имаш някакъв акъл в главата., неиздухан от стаж/ работа/ семейни проблеми. Правиш това, което прави всеки с мозъка си - извиняваш се. За още по-пълноценно предлагаш да се реваншираш с едно (две, пет, десет) питие и две минерални води за "затапване". Посреща те ледено мълчание. Глобалното затопляне се отлага с едно двадесет години, Атлантикът замръзва и имаш чувството, че у вас ще затанцуват пингвини или бели мечки. Връщаш се на изходна позиция, а именно собственото чувство за вина. Повтаряш примирителната покана и отново зачакваш, както се чака да ти се обади диспечерката на такситата. И, о, чудо!, господинът отговаря. Радостта е краткотрайна. Глобалното затопляне се отлага с нови десет години и пингвините се завръщат. Отговорът те кара да настръхнеш от студ и ужас - той счита, че извинение плюс покана НЕ е достатъчно. След кратко оправдаване в свободен текстови стил получаваш още по-красноречив риспонс, повтарящ предишния - извинението ти НЕ е достатъчно (и очевидно НЕ се приема). Какво точно се очаква от теб да направиш не става ясно. Подобни кратки съобщения навяват асоциации за покрити с рани от бичуване гърбове, горещи сълзи и молитви, а дори може би робуване до края на дните ти. Тъй като не си склонна на нищо от изброените, почваш да умуваш - какво още трябва да извършиш? Добре дошла, ти току-що се натъкна на "Господин Претенция"! Той също не знае какво иска от теб, но за сметка на това е дяволски убеден, че е в правото си да настоява. В него има две непоклатими тези - ти си му длъжна, а той винаги е прав. Ти си едно несъвършено човешко същество, а той е твърд и непоклатим като гранитните плочки в хола ми.
Подобни истории рядко имат хепи енд. Той едва ли ще преглътне егото и придирчивостта си (да не говорим, че няма по-страшно от това да не знаеш какво искаш), а ти не си склонна да се унижаваш с безконечни молби. Ако пък паднеш до там да се разкайваш дълбоко със сълзи на очи - не очаквай щастлива развръзка, не и тук. Пак няма да му хареса - факт!
Отворена съм за предложения за следващи постинги. Извинявам се на припозналите се в разказа мъже - слънца мои, не е зле да се погледнете отстрани!
1.
анонимен -
Ако съм обидила някого-моля за и...
19.03.2011 16:23
19.03.2011 16:23
Ако съм обидила някого-моля за извинение.Ако нещо не съм направила точно и правилно -моля да бъда извинена и да ми помогне който може.А отвръщам на покана само с точно определена личност-това е въпрос ...ОК.Благодаря
цитирайКъде е въпросът?
С другото съм на 100% съгласна! :)
цитирайС другото съм на 100% съгласна! :)
и той мисли как да се навърти, извърти и изпразни.
цитирайДаже и това не мисли - егото му не позволява да си ляга с такива несъвършени същества :D
цитирай
5.
анонимен -
От толкова инати да те заболи глава. ...
19.03.2011 16:50
19.03.2011 16:50
От толкова инати да те заболи глава. Оправията е само здравия секс. Докато ти е нацупен му врътни една или няколко дори бързи или по бавни сви*ки и всичко се предполага че ще се нареди. Лошото настроение е в следствие от лоши хормони. Трябва да бъдат изхвърлени :D Иначе дребните грешки водят само до главоболия.
цитирайПлюс това този същият, освен извънземните претенции, е на мнение, че ти си стара мома на 20-и-няколко и имаш нужда от спешно женене и забременяване. И той, милинкият, ще се жертва да ти стори това "добро". Също счита, че трябва да си добре образована, но да си седиш у вас (защото, според него, мястото на жената е да е закована вкъщи), да си хубава, но да не го показваш много, за да не те зазяпват и още, и още, и още...
цитирайДобър разбор :)))
цитирай