Пролет е, въпреки 7-градусовия понеделнишки студ. Как да познаем, че е пролет? Най-лесно може да познаете кой сезон сме по околните. Всички здраво ги е треснал хормонът. Предишните години май не беше чак толкова страшно положението. Moже да е заради наближаващата 2012 - масово народът е решил да "избива чивии" както, когато и на когото намери за добре. В този ред на мисли вече пети ден се занимавам с близки и не особено близки приятели, наумили си на всяка цена да ме запознаят колко високо им е напоследък нивото на тестостерон в организЪма.
   В унисон с малко съмнителната пролет вчера реших да посетя столичния зоопарк и да видя, a защо не и да си пообщувам с прословутите новодомци - пингвините. Неделя принципно е един такъв никакъв ден. Не можеш да се напиеш, защото в понеделник имаш задачки. Не върви и да го проспиш, за да не ходиш като сумнамбул по нощите после. Затова разходката из чудния свят на животните се оказа идеалният вариант за края на седмицата.
   Не съм сама (и физически, и умствено), както винаги. С мен е мъжка компания от трима, които ми се раззвъняха още в 10:30 сутринта - будни, свежи като великденски кукуряци и особено нетърпеливи. В такъв момент почти всяка жена почва да се чувства като класна ръководителка, която ще води първолаците на куклен театър за първи път. Като добавим и активното ми стажуване из школата, картинката става пълна. Само нямам очила и палка, но така, освен учителстване, започват и доста филми за лица над 18-годишна възраст. Озаптявам разнообразните си мисли и си хващам (гр)адския транспорт, за да забера децата, пардон, приятелите ми. Пътуването мина в атмосфера на приповдигнато настроение и откровена лиготия, а смехът ни огласяше целия автОбус, за ужас на майките с деца.
   Втори етап - самият зоопарк. Там вече наивитетът ме обзе с пълна сила. Не бях стъпвала от мноооого години, защото при последното ми посещение слонът (моят приятел) най-демонстративно се обърна "с гръб" към нас иии... Абе, по-добре да не ви развалям деня. Останах с впечатлението, че са разнообразили фауната, похвално! По-важните точки от обиколката? На първо място, пингвините, заради които едната дружка ни "продъни ушите". Уникално симпатични животинки, които обаче бяха налегнати от пролетна умора (както и повечето им "колеги") и само блажено се припичаха на слънце. Втори, но не и по важност - маймуните. Факт е, че те предизвикват най-много искрен смях и възторг у малки и големи. Отделно, че приматите гледат по-интелигентно от една дузина познати. Хормоните не са ги подминали и тях, милинките, поради което огромната част прекарваха времето си в диво гонене и крякане (явно човешкото в тях се обажда ;)), за радост на посетителите. Иначе слонът този път се държа прилично, за всеобщо успокоение. Та както се казваше в една реклама - и ние бяхме там, и ние приказвахме... и се хилехме... и снимахме...
   Към ранния следобед краката ми бяха изтръпнали от обикаляне, а когато времето стана доста враждебно настроено към разхождащите се, реших, че трябва да се прибирам. Обикновено това е моментът, в който 60% от мозъка ти знае, че няма да се добереш до вкъщи толкова рано. Дестинация - убежището на двама от тримата мускетари, като пътьом третият решава, че ще се прибирал бил да учел ("бил съм се бил напил" един вид), а аз тържествено обещавам на гладния народ палачинки. Палачинките излязоха "цели" две - повече не успяха да се получат на тиган, направен като че ли от тенекия и сгънат в опит за оригами от метал при падане от прозореца. За сметка на това имаше безумно вкусен ориз, водка (да бе, водка с ориз е малко, хм, съмнителна комбинация, да ме прощават сомелиерите) и комедии със Зак Галифианакис. А какво повече му трябва на човек?!