Не, няма да говоря пак за турските сериали. Не че няма какво да се каже, но втората доза омраза едва ли ще е толкова тактична и благоприлична, както първата.
   И друг път съм казвала, че съдбата много често ме среща с невероятни рожби на Майката Природа. На челните позиции по критерия "уникалност", разбира се, стоят собствените ми приятели и техните оригинални, нестандартни и понякога втрещяващи ме проявления. Единственото, което още не ми се е случвало, е да се събудя в друг град, а защо не и държава, подобно на бандата от "Последният/ Поредният ергенски запой". Има време за всичко. 
   Та преди няколко дни получих неприлично предложение - да ходим на раздаването на чалга-награди. Циркът ще се състои на площад Батенберг, на който много хора обичат да викат БатеМберг. И така си го пишат. Правописните ни реформи текат с пълна пара за радост на Симеон Дянков и група руски учени (те винаги са група, но не винаги са учени). Понеже никой от нас не е особен фен на стила музика, си имаме извинителна причина - Горан Брегович и група "Манга", за която разбирам в последствие.
   Аз съм била на доста места, дори и на Сточна гара, "Карфур" и на рожденНия ден на Доби в Дружба 1 (сериозна съм). На чалга-награди обаче не съм била, по тази причина с радост реших да поправя пропуска си незабавно. Главата ми рисува картини като тази от вечерта на Оскар-ите, само че далеч по-кичозни. Ще се ходи, викам си, ако ще и да трябва да изкарам второ виШУ за целта.
   Естествено, на подобни мероприятия не се отива неподготвен и неподкован. За това се позиционираме два часа по-рано в кръчма с дворче. Задачата - да изпием точно толкова количество алкохол, че да понесем наличните "певици", но и да не залитаме издайнически по жълтите павета. Първо джинче, второ джинче, салатка. Да, джин със салата... нали... но изкуВството иска жертви. На третото масата приличаше на поливана с градински маркуч. Не, никой не се е "изпускал", просто ледът се топеше твърде бързо, бутилките тоник бяха твърде запотени, но като изключим, че се накиснахме до лактите, всичко беше страхотно. Теглим чертата на третото питие, лепнем жестоко, но плащаме (налага се), закопчаваме чантите, затягаме сандалите и се отправяме към площада.
   Втори етап от вечерта - самият концерт. Тълпата е рехава, жалко, че заради толкова малко хора заградиха половината център. За сметка на това има около петнадесет масички с играчки, светещи пумпали, светещи пръчки, светещи топки и светещи джинджипляктори. По друг начин не мога да опиша силиконовите, бодливи, меки и гъвкави изобретения с по две очи. Какво се прави с тях също нямам идея, но имам оригинални предположения, които бих споделила само лично, очи в очи с любопитните. За гладните има истински гурме предложения - пуканки, варена царевица и захарен памук. Менюто е кратко и изискано. Ние, за да не сме валат, си носим допълнително пиене, защото предчувстваме на какво ще станем свидетели. А шоуто ни "облива" още в първите минути след първоначалния шок. На сцената вече се сменят една след друга доста оскъдно облечени девойки. Държат микрофони и си отварят устите. Повечето от тях или имат дерматологични проблеми, или трябва да се откажат от бронзанта, друго не може да обясни оранжевия им тен. Може би ядат ГМО моркови и райски ябълки, "де да знам. За гласовите им данни един истински музикант би написал дисертация, достойна за предаване по "Discovery Channel". Само ще кажа, че единствено на вода тези вопли не се издържат. Има известно разнообразие в това колко точно зле пеят, но като цяло изненади липсват. На десетата минута вече цялото ми същество е в джаза и се чуди какво прави точно там, точно по това време. Като капак не знаех кой е/ кои са "Манга" и пет минути гледах с очи като чинии, докато ми обяснят. Да не говорим, че по това време набивах захарен памук и бях допълнително затруднена да преживям и да асимилирам едновременно. Плюс екстра бонус лепнене.
   Най-голямо внимание все пак заслужава публиката на концерта. Никоя Емануела, Емилия, Енелия, Елисия не може да засенчи своята аудитория и в по-точно женската й част. За да не бъда погрешно схваната, искам да отбележа - повечето момичета са хубави. Но стайлингът им, както и орнаментиката, е "Мамо, не стреляй! Аз съм!". Мнозинството бяха заложили на токове и платформи 10-и-плюс-сантиметра и поклащаха крайно нееротично крака по жълтите павета. Не ги виня, трудно е да си на кокили по жълтите павета. Имаше спъвания, походка пингвин, походка пиян-пингвин, походка пингвин-на-LSD и т.н. След това отклоняваш поглед от захарния си памук и виждаш негов двойник, но човешки - върху главите на девочките. И грим в цветовете на войната. "Индиански вожд губи свои пера! За най-сигурно - Капчица!" (влече ме към лепнещи неща май). Чак забравих да гледам самият пърформънс, а в 22:00 окончателно се отказах от него в полза на по-продуктивни занимания.
   Вечерта завърши в Студентски град a.k.a. Sin City. Трябваше да съм на рожден ден, но рожденикът очевидно беше решил, че природата не търпи откази и беше заспал непробудно, гушнал леген под мишница. Човек трябва да е подготвен за всякакви ситуации. Остатъкът от денонощието мина прекрасно, удавен в джин с тоник, джин с кола и джин с джин, а сутринта все едно бях дъвкала салфетки. След три литра и четиристотин милилитра вода положението рязко се подобри, слънцето се показа, а аз се върнах към обичайния си ритъм на живот. До другото Балканско парти...