Постинг
09.10.2011 12:49 -
Ново начало!
Ще си взема за мъж един от лампаджиите, работещи на долния етаж. Ще ме гледа със сините си очи, ще мълчи геройски (понеже говоренето не му е от силните страни) и ще ровичка из електрониката вкъщи, а аз в замяна ще го храня с бира и боб и ще му пера чаршафите и чорапите. Идилията ще е пълна - в резултат мога да се обзаложа, че няма да имам нито една сменена крушка, а и така и няма да се науча да готвя боб. Всяка вечер той ще си отваря бутилките с вилица или директно "с ряз" в ИКЕА-ската ми маса, а аз ще сърбам Шардоне или Каберне Совиньон и ще пускам по някоя сълза от умиление. В събота и неделя ще ме въвежда във вълшебния свят на LED-осветлението, плюс тънкостите при различните видове прожектори. Аз, от своя страна, ще се опитвам да го науча да чете или поне да говори с повече от пет приказки.
Сутрин пътуваме с един трамвай, много е лирично. Той е висок, светъл, обикновено ходи с най-официалния си анцуг - черен с два бели канта. Класика! Искам да е с него дори на сватбата ни. След ударната доза романтика под формата на "Добро утро" и "Наспа ли се?" се умълчаваме и гледаме замечтано в една точка. И така чак до спирката, на която трябва да слизаме. През това време аз съм в ступор от вниманието, с което ме дарява, ако и да е безмълвно. А в двора пред офисите ни ми обещава да ме пази. От кучетата. Кучето е един брой, порода Софийска ърбън превъзходна и обикновено е в сезонна летаргия, но е важен жестът. Разбира се, невинаги химията между нас е била толкова силна. Отначало ги гледах ("ги", защото пътува с колегите си) с леко опулени очи, в които се четеше "Кои сте вие и откъде сте сми познати?". На третия ден "стоплих" - това са същите мили хора, покрай които минавам всяка сутрин. На четвъртия се заговорихме и оттогава съм на вълните на любовта, през нощта сънувам Наталия Симеонова и нейният боядисан в червено и розово бус да спира в тревата до кучето, а русата фея да ме гони с букет и микрофон в ръка. Между другото още не знам името му, но това са излишни подробности., които ще доуточним в Гражданското. Следобед аз самата ставам червена като домат, макар че има вариант да е понеже след 14:00 часа в офиса ни напича(ше) жестоко. За съжаление, родителите ми все още са против нашата връзка, не одобряват зетя си дори и на теория, но аз съм оптимист и мисля, че чувствата ни са по-силни от всичко. Така че, ако скоро получите покани за сватба в искрящо-бяло и дантелки, да знаете - били сте предупредени. Ще станете свидетели на щастливото събитие, по време на което с неприкрита радост ще загърбя моминския живот и ще прегърна семейния такъв, а и ще се откажа от мечтите за Беър Грилс, Иван Юруков и дори Саму Хабер. Младоженецът ще блести в официалното си спортно екипчЕ, аз ще се натикам в рокля тип "сметанова торта на много етажи", ще танцуваме на балади на Преслава и ще се черпим с тройка кебапчета-салата-картофки. Кеф!!!
А ако някой е взел насериозно гореописаното, лично му обещавам да го тъпча с боб (белен, да не ви става зле на стомахчето) и домашна парцуца, докато му дойде акълът в главата. Господин Георгиев, сигурн ли сте все още, че искате да пиша по-често? :))
Сутрин пътуваме с един трамвай, много е лирично. Той е висок, светъл, обикновено ходи с най-официалния си анцуг - черен с два бели канта. Класика! Искам да е с него дори на сватбата ни. След ударната доза романтика под формата на "Добро утро" и "Наспа ли се?" се умълчаваме и гледаме замечтано в една точка. И така чак до спирката, на която трябва да слизаме. През това време аз съм в ступор от вниманието, с което ме дарява, ако и да е безмълвно. А в двора пред офисите ни ми обещава да ме пази. От кучетата. Кучето е един брой, порода Софийска ърбън превъзходна и обикновено е в сезонна летаргия, но е важен жестът. Разбира се, невинаги химията между нас е била толкова силна. Отначало ги гледах ("ги", защото пътува с колегите си) с леко опулени очи, в които се четеше "Кои сте вие и откъде сте сми познати?". На третия ден "стоплих" - това са същите мили хора, покрай които минавам всяка сутрин. На четвъртия се заговорихме и оттогава съм на вълните на любовта, през нощта сънувам Наталия Симеонова и нейният боядисан в червено и розово бус да спира в тревата до кучето, а русата фея да ме гони с букет и микрофон в ръка. Между другото още не знам името му, но това са излишни подробности., които ще доуточним в Гражданското. Следобед аз самата ставам червена като домат, макар че има вариант да е понеже след 14:00 часа в офиса ни напича(ше) жестоко. За съжаление, родителите ми все още са против нашата връзка, не одобряват зетя си дори и на теория, но аз съм оптимист и мисля, че чувствата ни са по-силни от всичко. Така че, ако скоро получите покани за сватба в искрящо-бяло и дантелки, да знаете - били сте предупредени. Ще станете свидетели на щастливото събитие, по време на което с неприкрита радост ще загърбя моминския живот и ще прегърна семейния такъв, а и ще се откажа от мечтите за Беър Грилс, Иван Юруков и дори Саму Хабер. Младоженецът ще блести в официалното си спортно екипчЕ, аз ще се натикам в рокля тип "сметанова торта на много етажи", ще танцуваме на балади на Преслава и ще се черпим с тройка кебапчета-салата-картофки. Кеф!!!
А ако някой е взел насериозно гореописаното, лично му обещавам да го тъпча с боб (белен, да не ви става зле на стомахчето) и домашна парцуца, докато му дойде акълът в главата. Господин Георгиев, сигурн ли сте все още, че искате да пиша по-често? :))
