Знам, че бях решила да си взема една от мълчаливите статуи от офиса от долния етаж, но вчера си промених рЕзко мнението. Така или иначе, крайният резултат е на лице - ще се женя. Точно така, женя, а не омъжвам. Понеже избраницата на сърцето ми е жена и се казва Стела. До решението стигнах вчера вечерта, след като Стела направи лазаня, която Шеф Петроф и Жак Пепен могат само да сънуват. В допълнение на идилията бъдещата ми съпруга обожава моите макарони с шунка и сметана и ябълковия пай с канела. А я си помислете колко семейства се крепят на едната мусака и чушки в доматен сос? А? А? Аа?!  Сега остава да изберем коя ще прилича на пухкава сметанова торта и коя - на пингвин с папийонка/ вратовръзка. 
    Поради леко неочакваните ми планове за женитба и най-вече нестандартния избор на половинка ще си организираме залагания в Betathome или нещо подобно. Ще се обзаложим кой ще получи инфаркт първи - моите или нейните родители. После ще обясним, че, разбира се, се шегуваме с цялата тази история, понеже тя си има приятел, а аз си имам мръснобяла котка с името Хитлер (не се шегувам за котката). 
   Междувременно из новото местообитание е спокойно и разхвърляно. 20% спокойно и 80% разхвърляно. Имам си пердета, които не мога да "закача". Страх ме е от стълби и по-точно от падането от тях. Все си представям мъчителни картини на изкълчени стави, счупени кокаляци, гипс, достатъчен за статуя на Роден, подписи на приятели-гавраджии по същия тоя гипс и прочее унижения. И те така, историята с пердетата я отписах. Сега седят на един фотьойл, кокетно неразопаковани в правоъгълни пакети. Ютията е артистично изправена до един контакт. Телевизорът - плосък, черен, красив, full HD - не се използва, понеже няма стайна антена. Смислов (аз демек) вече втори месец не счита за необходимо да се свърже с някой доставчик, понеже гледа телевизия през интернет. Засега телевизорът седи като паметник на глупостта на Смислов (аз). И краси пейзажа и по-конкретно секцията. Пък майка ми ден по ден звъни да пита имам ли вече телвизия. Оптимистка!
     Другото важно решение, след неочакваната сватба, е да се науча най-накрая да смятам проценти. За хората, завършили нещо, свързано с математика, звучи абсурдно, но за мен си е като да почна да виждам в бъдещето. Яко е, ама и учудващо. Причината за спонтанния ми ентусиазъм откъм аритметика е скорошно "забиване" при въпроса колко са 10% от сумата Х. Ако имам време - ще седна с лист и химикал/ молив и ще си го сметна, но притисната от времето просто блокирах и почнах да гледам като упоена. После отнесох една кола бъзици, от половината от които феминистките получават остът псориазис.
   Междувременно открих някаква моя страст към разрушени, разнебитени и изоставени сгради. Въпросното изкривяване се отключи от гледката на два изтърбушени 20-етажни блока, които виждам всеки ден на път за работа. Пейзажът се допълва от задължителната сутрешна мъгла. Всяка заран гледам с ококорени като на манга-герой очи. Сигурно изглеждам или гладна, или в тежка и болезнена абстиненция. Как да обясня на милите хора, че просто се кефя на подобен вид здания?! Нали някой услужливо ще викне санитарите, а след това ще се наслаждавам само на бели тапицирани стени и ризи с прекомерно дълги ръкави. Успокоявам се, че на Четвърти километър има И парти център...
  

Честито :)

Хахаха, хубаво решение, а в случая ще е и доста весело оповестяването :)