След зачестилите словесни бози като това каква е една българка (тийнейджърка по-точно) в днешно време и колко е цената на една студентка, би ми се искало да погледнем нещата и от другата страна...

                Тя е на 30-и-нещо. 40. По-рядко надхвърля 50. Завършила е журналистика, политология, психология, социология, филология или нещо друго, което у нас се учи на килограм. Тя е облечена с претенциозна комбинация от „винтидж” боклуци, носеща й кривото усещане, че е РАЗЛИЧНА. Няма къси поли, няма тесни дрехи, няма грим. Сутрин облича поредното раздърпано екипче, изпълвайки се с чувството за собствена уникалност. Така де, не е като днешните кифли, които са облечени с по две носни кърпички и са намазани с три тона грим. Прибавя любимите аксесоари, които изглеждат като от скрина на пра-баба й, но е напълно възможно и да струват половин работна заплата, и изхвърча. Нейният огромен проблем не е собствената безвкусица или затормозяваща посредственост. Нейният огромен проблем е липсата на секс и мъжко внимание. Затова тя решава да си го изкара. На тези, които не са като нея. Започва с пяна на уста и вселенско възмущение да громи „днешната младеж” и по-специално женската й част. Собствената неудовлетвореност изведнъж си намира отдушник в редове наред обяснение как, колко и какъв секс правят младите момичета и колко е подсъдимо, лошо, аморално това. Читателят бива картинно въведен в поредица ядни, агресивни, напоени с омраза и жлъч описания на полови практики. Вътрешната ярост от това, че някой прави секс и то, очевидно, доста редовно, се трансформира в поредната статия колко са пропаднали младите, как за нищо не стават и как е най-добре да ги пратим в лагер на смъртта. На фона на нейното блестящо, пълно със смисъл и кофти дрешки битие. От там – нататък статията светкавично се сдобива с десетки хиляди споделяния и харесвания, предимно от също толкова незадоволени хора. Мисията е изпълнена.

                Той е на 30-и-нещо. 40. По-рядко надхвърля 50. Завършила е журналистика, политология, психология, социология, филология или нещо друго, което у нас се учи на килограм. Той е облечен нормално със склонност към лека консервативност. Сутрин след старателно бръснене облича дънки и блуза, носещи му кривото усещане, че е НОРМАЛЕН. Няма гелове по косата, впити дънки, ланци. Така де, да не е като ония боклуци, които се набиват на очи със скъпите си часовници и аксесоари. Прибавя позахабената чанта с лаптопа и изхвърча. Неговият огромен проблем не е смазващата му липса на индивидуалност или затормозяващата посредственост. Неговият огромен проблем е липсата на секс и женско внимание, комбинирано с освирепялата конкуренция от заможни и похотливи господа. Той също много би искал да забива студентки в баровете, но не му се удава. Затова той решава да си го изкара. На тези, които не са като него. Започва с пяна на уста да и вселенско възмущение да громи „днешните студенти” и по-специално женската им част. Собствената неудовлетвореност изведнъж намира отдушник в редове описания на сцени, представляващи аматьорска проституция. Неговият основен проблем не е въпросната проституция. Неговият основен проблем е, че не участва в партито. Читателят бива поканен в свят на нечуван разврат, пред който маркиз Дьо Сад кротко яде тиквени семки. Редове наред четем обвинения за пропадналите морално девойки, за тяхната меркантилност, попиваме тънкото внушение, че щастието не е в парите и вещите. Тези студентки би трябвало да бъдат изпратени в същия лагер на смъртта. За да изпъкненеговото блестящо, пълно със смисъл и убийствена безличност битие. От там – наттък статията светкавично се сдоб сдобива с десетки хиляди споделяния и харесвания, предимно от също толкова незадоволени хора. Мисията е изпълнена.